През 1980 г. изследователи от университета Дартмут провеждат проучване, чиято цел е да разклати разбирането ни за възприятието и реалността.На участниците е казано, че участват в психологически експеримент, изследващ как хората реагират на обезобразяване на лицето. Всеки участник е имал реалистичен белег, нарисуван на бузата му с помощта на сценичен грим.
Участниците са се погледнали в огледалото и след това са били поканени за целта: да общуват с непознати и след това да съобщят как те са се отнесли с тях.След това идва обратът на експерименталната установка.
Точно преди да бъдат изпратени, гримьорите са казали, че трябва да направят една последна корекция. В действителност те са “премахнали” “белега” напълно.
Участниците са продължили да вярват, че са обезобразени и са излезли в света с това убеждение.Когато се върнали, те са съобщили за предвидими неща. Хората са били груби. Пренебрежителни. Странни. Някои са казвали, че другите са поглеждали настрани по-често. Някои са се чувствали съжалени, срамували са се.Но фактически нямало обезобразяване и никога не е имало!!
Единственото нещо, което се е променило, са били убежденията на участниците !!!
Те са вярвали, че изглеждат повредени, и мозъкът им е намерил точно това, което е очаквал !!!Не като когнитивна стратегия, а като невробиологичен модел, който оформя самото възприятие !!!Веднага се сещам за многобройните дискусии за дискриминацията. Доколко тя се случва обективно, доколко просто субективно, защото медиите в момента подхранват и легитимират свръхчувствителността? Нищо не подхранва егото повече от ролята на жертва, от която човек може фино да се превърне и в извършител и да обвинява другите в нещо или неща, които те изобщо не са правили или направили, казали, мислили…и т.н.Но въпросът е още по-мащабен. Какво е реалността?Проучването показва: – Мозъкът не ни показва реалността. – Той ни показва какво очакваме. – Той взема спомени, травми, очаквания, ценности, вярвания, убеждения, блокажи и рисува картина от тях, която е тяхна – проекция. – Не виждате света такъв, какъвто е, не виждате действителността, реалността. – Виждате това, което мозъкът ви вече е репетирал, приел че е така, че е това. – Тази картина се усеща реална, защото е въплътена. – Усещате я в стомаха си, в напрежението в раменете си. – Всичко, което възприемаме „там“, е оформено от това, което отдавна е „тук“.
Ето защо двама души могат да вървят по една и съща улица и да възприемат напълно различни неща. Видяхме това ясно, започвайки от април 2020 г. В зависимост от спусъка (страх от епидемия или страх от загуба на свобода), хората преживяваха много различни реалности.
И какво би се променило в живота ви, ако спрете да вярвате в него – в илюзията си, в проекцията си, в халюцинацията си, в самозаблудата си ?
Проблемът не е в субективността. Проблемът е, че повечето хора вярват, че са обективни ! Ако попитате: – „Защо хората вече не могат да се споразумеят за прости факти?“, това е отговорът !!! -Защото повечето хора не виждат факти, не виждат реално !!! -Те виждат прогнозите на собственият си ум и техните собствени проекции върху другите!А сега увеличете това: – Планета, пълна с нервни системи, проектиращи своите страхове и идеали върху света, всяка убедена, че вижда ясно, всяка емоционално сигурна, че нейната версия на събитията е „реалност“.Образованието не ни прави имунизирани срещу това. Точно обратното. Академичното обучение или кристално чистият интелект правят илюзията още по-красноречива. По-уверена. Но това е проекция !Хората в проучването не лъжеха ! Те не изфабрикуваха преживяванията си !Болката им беше реална. И това е най-страшното !!! Можеш да страдаш дълбоко за нещо, което дори не е съществувало реално и не съществува реално в момента !!!Не става въпрос за отхвърляне на тази болка. Става въпрос за поемане на отговорност за вашето възприятие !Не е за това да се чувствате по-добре или да мислите позитивно. Става въпрос за това да се научите да прекъсвате халюцинацията !!!Какъв белег все още виждате, който отдавна го няма или не го е имало изобщо, но вие сте го създали в ума си, чрез възприятието си ?
Текст, базиран на публикация от Джо Туран
